Относително решение на Конституционния съд на Украйна
за възобновяване на действие на нормите на Конституцията на Украйна от 1996 година
С оглед на решението на Украинския Конституционен Съд (УКС) от 30 септември 2010 година за приизнаването на украинския Закон «За внасянето на промени в Конституцията на Украйна» № 2222 от 08 декември 2004 г. за неконституционно и възобвяването в тази връзка на действието на нормите на Конституцията на Украйна от 1996 г., което предизвика международен отзив и голям интерес както в страната, така и в чужбина, трябва да се изхожда от следното:
1. През 2004 г. промените в украинската Конституция бяха одобрени със съзнателно и грубо нарушаване на конституционната процедура. Промените в Основния държавен закон бяха внесени без конституционен контрол, посредством това, че Върховната Рада на Украйна премахна УКС от анализа на предложените промени в Конституцията, макар контролът от негова страна е задължителен елемент от конституционния процес.
Непридържането към тази процедура беше отбелязано от няколко международни структури. В частност, ПАСЕ в Резолюция №1466 (2005) „За изпълнението на ангажиментите и зазълженията на Украйна" отбеляза, че конституционните промени са одобрени без предварително разглеждане от УКC. Асамблеята призова тези въпроси да бъдат решени възможно най-бързо, за да се осигури легитимността на конституционните промени и тяхното съответствие с европейските стандарти.
В доклада на Мониторинговия комитет на ПАСЕ „Изпълнение на ангажиментите и задълженията на Украйна" №10676 от 5 октомври 2005 г. се отбелязва, че приемането на промени в украинската Конституция без УКС да даде своя извод, може да доведе до това, че Конституционният Съд може да анулира закон №2222. В своя извод №339 от 13 юни 2005 г. Европейската комисия „За демокрация чрез право" (Венецианската комисия) също отбелязва, че внасянето на промени е «прибързано... с цел да се реши политическата криза», а самите промени «не позволяват напълно да се постигнат целите на конституционната реформа - установяването на балансирана и функционална система на управление».
Както е известно, от 2006 г., всички парламентарни партии се стремят да анулират закон №2222. В частност, през сетември 2006 г. 47 депутати от фракцията „НУ-НС" и БЮТ се обръщат към УКС с молба да анулира конституционната реформа от 2004 г. Второ обръщение е направено на 28 март 2007 г. и на 13 юли т.г., когато 252 украински народни депутати се обръщат към УКС със същата молба. Всички споменати обръщения към УКС са мотивирани с това, че Украйна крайно се нуждае да се върне към ефективната система на държавно управление, като запази действащата система за конституционни ограничения и противовес. За Украйна й е необходим ясен, ефективен и прозрачен модел на държавна власт.
Конституционната реформа от декември 2004 г. не беше необмислена крачка, а сложен временен компромис, позволил да се избегне гражданското напрежение. Изминалите години показват неефективността на промените, внесени в Конституцията, които доведоха до конфликт между различните клонове на властта. Политическият компромис от декември 2004 г. има унищожителен характер, той дестабилизира властта в центъра и почти напълно съсипва системата на отношения между центъра и регионите.
Въпреки това Президентът на Украйна В.Ф.Янукович успя да поднови управляемостта на процесите в държавата и да сформира ефективна и стабилна система на управление. Но това не решава принципните противоречия и проблеми, заложени в сегашната редакция на Конституцията.
Украйна като държава не може да бъде заложник на несъвършенна реформа. В този контекст ЕС и другите ни партньори не веднъж са поставяли пред Украйна изискването да проведе конституционна реформа. В частност, това се посочва в първа точка от предложението на Европейската Комисия за реформи в Украйна (т.нар. „Матрица на Фюле").
На този фон завръщането към Конституцията от 1996 г. е конструктивен ход. Както е известно, именно приемането на тази редакция в Основния закон е признато за основното събитие на годините в областта на европейското конституционно право. Например, обобщението на Венецианската комисия е еднозначно и красноречиво: «Конституцията установява здрава изпълнителна власт... предвижда наличността на система за ограничаване и противовес, които да предотвратяват завръщането към авторитаризма. Принципите на върховенство на правото са много добре въплътени в конституционния текст. Въвеждането на демократично местно самоуправление, а също и важната роля, отредена на Конституционния Съд, ще съдействат за утвърждаването на демократичната култура в Украйна».
Именно с отчитане на тези фактори трябва да се дава оценка на въпросното решение на УКС. На фона на промените, които се случиха, украинската страна моли своите партньори да се придържат към последователност, премереност и обмисленост в оценките си за конституционната реформа в Украйна. Стабилност и реформи са нужни както на страната, така и на нейните чуждестранни партньори.
2. Подновяването на действието на Конституцията от 1996 г. не означава, че Украйна променя външната си политика и пътя си към демократични промени. Укрепването на демокрацията в Украйна е необратим процес, а европейската интеграция си остава стратегически приоритет в нейното развитие и външна политика и е ориентир за осъществяването на системни реформи. Това е закрепено в украинския закон „За принциите на вътрешната и външната политика", в приоритетните задачи на външната политика и вътрешното развитие на Украйна, очертани от Президента на Украйна в Посланието му до Украинския народ от 3 юни т.г. и в програмните документи на украинското Правителство.
Възстановяването на стабилността на конституционния ред в Украйна има изключително важно значение за резултативността от въвеждането на европейския курс в държавата. Именно европейската интеграция е сързана със стратегията за извършване на системни социално-икономически реформи, очертани в Програмата за икономически реформи за 2010-2014 г., разработена с помощта на т.нар. „Матрица на Фюле". Свидетелство за способността на украинската страна да изпълни своите международни задължения е фактът, че към днешна дата са приложени всички краткосрочни мерки, споменати в „Матрицата на Фюле". От 15 мерки, посочени като кратко и средносрочни, са приложени 10, а 5 са в процес на изпълнение. В контекста на подготвянето на Плана за действие за безвизов режим между Украйна и ЕС е особено важно да бъдат приложени всички мерки по отношение на мобилността.
Украинските власти отделят особено внимание на усъвършенстването на законодателните рамки за провеждане на бъдещите избори. Търсенето на най-оптималния изборен модел продължава, като вече прведени консултации за да се научи мнението на гражданското общество и международната общност. В частност, беше инициирано внасянето на промени в Закона за местните избори, които премахнаха ограниченията за възможността за участие на политическите партии в изборите и промениха принципа на формиране на състава на териториалните изборни комисии. По такъв начин се осигурява равен достъп на представителите на всички политически сили в изборния процес. Важно е, че на 16 септември 2010 г. украинския Президент подписа Указ за недопускане на нарушаването на закона по време на предизборната агитация. Този документ предвижда редица мерки за създаване на условия за свободно изявяване на волята на украинските граждани.
Украйна работи над привеждането на правосъдната си система в съответствие с нормите и стандартите на Съвета на Европа. С тази цел беше одобрен Законът за съдоустройството на Украйна и статусът на съдиите, който трябва да укрепи независимостта на съдиите и да опрости процедурата за достъп до правосъдие за всеки гражданин.
Благодарение на упорития труд на украинското Правителство успяхме да стабилизираме икономическата ситуация в страната. Финансовата система е балансирана. Важна роля при изпълнението на тази задача изигра подновяването на сътрудничеството с международните финансови организации, включително и с МВФ. Украинската икономика започна да демонстрира позитивни тенденции: БВП расте (с 6,3% за първото полугодие), увеличава се производството на промишлена продукция (с 12%) и дялът на външната търговия (с 28,2%). Финансовата система на страната е стабилизирана.
Повишено внимание се отделя на мерките за осигуряването на инвестиционна привлекателност на украинската икономика. Въпросът за връщането на ДДС на износителите, в т.ч. и на европейските компании е придвижен към практическо изпълнение.
Одобрен е Закон за държавното закупуване, който Европейската Комисия определи като първостепенен. Този ход е важен за държавната политика в сферата на противодействие на корупцията. На финален етап е и подготовката на другите важни законопроекти в тази сфера.
Украйна прави решителни крачки за реформирането на миграционно-визовата система, което ще позволи, междудругото, украинската страна да разчита на одобрение на Плана за действие за въвеждането на безвизов режим между Украйна и ЕС. Така, Украйна ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за защита на личните данни и Допълнителният протокол към нея, а също и Конвенцията на Съвета на Европа за противодействие на търговията с хора. В кратки срокове бяха подготовени изчерпателни отговори на Въпросника на Европейската Комисия. По препоръка на Еврокомисията издаването на международни паспорти по стар образец беше прекратено.
Нашата държава демонстрира готовност към задълбочаване на сътрудничеството с ЕС в сферата на енергетиката. Доказателство за това е не само одобряването на Закона за принципите на функциониране на пазара на природния газ, но и присъединяването на Украйна към Енергийната Общност. Постигането на договорености с ЕС ускори модернизирането на украинската ГТС, извикано да осигури непрекъснатата доставка на енергоносители в Европа, което отговаря на интересите на Киев и Брюксел.
Ясно е, че реформационният процес обхваща не само икономиката на страната, но и повечето сфери на обществения живот, в частност, укрепването на гражданското общество, повишаването отговорността на властта, осигуряването на изпълнението на принципа за върховенство на правото, придържането към уважението към правата на човека и основните свободи, повишаване добруването на населението. Въпросът за реализиране на системни реформи в Украйна е постоянно на дневен ред в диалога с Европейския Съюз и другите международни партньори.
Украйна има нагласата и занапред да изпълнява задълженията си в пълен обем. Украинската страна е заинтересована редовната Среща Украйна - ЕС, планирана за 22 ноември т.г., да донесе практически результати за държавата. Става въпрос най-вече за осигуряването на по-нататъшния прогрес в переговорите за сключването на Споразумение за асоциация, включително и създаването на зона за свободна търговия и одобряването на Плана за действие за въвеждането на безвизов режим.
По такъв начин, от президентските избори и формирането на ново украинско Правителство насам, благодарение на съгласуваната и ефективна работа на всички клонове на властта, украинската власт може да представи пред света значителните си постижения при практическото въплъщаване на системните промени, насочени към реализиране на евроинтеграционните стремежи. Очевидно е, че тези резултати не се сравняват с „постиженията", направени през последните няколко години.
Президентът и украинското Правителство ценят и са благодарни на европейските институции, на държавите-членки на Европейския Съюз и на другите си международни партньори за последователната политическа и практическа подкрепа на усилията да бъдат осъществени реформи и да се изведе страната от кризата. Важно е и за напред да се продължават диалогът и дискусиите около спешните реформи, вместо да се носят неоснователни или не напълно обосновани обвинения.
Позицията на Президента Янукович е ясна: вслушваме се в мнението на гражданското общество и международната общност. Украинската власт се придържа към поетите задължения и е готова да продължи конструктивния диалог както с международната общност, така и с гражданското общество, за да се запази стабилността в Украйна, да се осигури икономически ръст и да се подобри благосъстоянието на украинските граждани.
«назад
